Танцувам с ветровете

6.07.2015 г., 10:40 ч.

Поезия » Любовна

698 0 2

Аз танцувам с ветровете

и вечер сънувам луната.

Изгубвам се в моята любов.

Може би е късно за мое лято?

Но казах всички нежности в думи,

в стихове те нарисувах

и пак танцувам с ветровете.

Криле не са ми нужни,

няма до кого да прелетя.

Не съм сама, нито пък бездомна,

само се изгубих в другите вселени.

Валеше дъжд от сълзи

и станах капчица дъждовна.

А времето лети, лети, лети,

аз бягам след него с мечтите

и достигнах брега на морето.

От танца ветровит спряха в очите

пламъчета, искрици и горят.

Тук съм аз пак с ветровете,

а тебе те няма за този танц,

отвяха те някъде житейските бури.

Аз съм с моите звездопади

по-добра, по-влюбена и по-дъждовна

и чакам във вселена непозната

моя самотен танц с ветровете.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

yankova41 (Йонка Янкова)

2015-07-10T21:23:15+03:00

Благодаря ти Ясен.Вярно е ,че поетите често с мислите си танцуват с ветровете своя танц.
Vedrin (Ясен Ведрин)

2015-07-06T20:27:07+03:00

Здравей Йонке! От всички танцьори на земята - вятърът е най-чудесният! С него танцуват облаци, птици, листа, и понякога поети! Поздрав за стиха!