Танцувам с ветровете
Танцувам с ветровете
Аз танцувам с ветровете
и вечер сънувам луната.
Изгубвам се в моята любов.
Може би е късно за мое лято?
Но казах всички нежности в думи,
в стихове те нарисувах
и пак танцувам с ветровете.
Криле не са ми нужни,
няма до кого да прелетя.
Не съм сама, нито пък бездомна,
само се изгубих в другите вселени.
Валеше дъжд от сълзи
и станах капчица дъждовна.
А времето лети, лети, лети,
аз бягам след него с мечтите
и достигнах брега на морето.
От танца ветровит спряха в очите
пламъчета, искрици и горят.
Тук съм аз пак с ветровете,
а тебе те няма за този танц,
отвяха те някъде житейските бури.
Аз съм с моите звездопади
по-добра, по-влюбена и по-дъждовна
и чакам във вселена непозната
моя самотен танц с ветровете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
