29 abr 2007, 0:36

Tанцът на пеперудата

  Poesía
883 0 11
Потръпна, както лъч във тъмнината.
В едно събрала двете си крила,
и впила взор в мелодията на тишината,
съзря живителна, сияещата светлина.
Отпи от нея глътка вечност
и устремена литна да докосне,
от пърхащите струни светлост,
с мечтание във своят танц да сбъдне.
Над лумналият огън ефирна затрептя.
Разперила крила от многоцветни багри,
разкрила в танца своята душа...
В миг на око, разпръсна чудна красота.
Прегърнаха я огнените пръски,
опърлили крилете и без жал...
Дали след време огънят ще помни,
че танцът бе небесният й дар.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...