Tанцът на пеперудата
Потръпна, както лъч във тъмнината.
В едно събрала двете си крила,
и впила взор в мелодията на тишината,
съзря живителна, сияещата светлина.
Отпи от нея глътка вечност
и устремена литна да докосне,
от пърхащите струни светлост,
с мечтание във своят танц да сбъдне.
Над лумналият огън ефирна затрептя.
Разперила крила от многоцветни багри,
разкрила в танца своята душа...
В миг на око, разпръсна чудна красота.
Прегърнаха я огнените пръски,
опърлили крилете и без жал...
Дали след време огънят ще помни,
че танцът бе небесният й дар.
В едно събрала двете си крила,
и впила взор в мелодията на тишината,
съзря живителна, сияещата светлина.
Отпи от нея глътка вечност
и устремена литна да докосне,
от пърхащите струни светлост,
с мечтание във своят танц да сбъдне.
Над лумналият огън ефирна затрептя.
Разперила крила от многоцветни багри,
разкрила в танца своята душа...
В миг на око, разпръсна чудна красота.
Прегърнаха я огнените пръски,
опърлили крилете и без жал...
Дали след време огънят ще помни,
че танцът бе небесният й дар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
