17 oct 2021, 22:03

Танго

1.6K 5 18

Опушен бар. Кълбетата от дим 

загадъчно размиват светлината. 

Сред тях сме аз и ти - очи без грим, 

танцуваме танго със самотата. 

 

Акордеон изплака тъжен звук, 

една виола му отвърна трепетно. 

Застанали така един до друг 

навлизаме на музиката в темпото. 

 

Ръката ти покрива моя гръб, 

а другата е хванала ръката ми. 

Телата ни в извивките горят 

и с танца си отива самотата. 

 

Тангото ни отнесе от света, 

далече, никой да не ни открие. 

Танцуваме подвластни на греха. 

Не казвай нищо. Танцът е магия!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дочка, Вики, много ви благодаря!❤
  • Прекрасно стихотворение! Хареса ми как си описала този красив копнеж! Желая ти успехи!
  • Красив копнеж Харесах!.
  • Интересен диалог се получи🙂Аз съм от хората, които уважават чуждото мнение, затова благодаря и на Красимир Тенев и на Ивайло, още повече че имам доста да уча по отношение на поезията. Но го правя с удоволствие. Надявам се, че дори и несъвършени, творбите ми носят положителен заряд, с който да докосват хората, които ги четат. Хубавото е, че сме различни и носим различни гледни точки, иначе би било твърде скучно.🙂
    Още веднъж благодаря на всички! ❤
  • Да, така пише. В същото писание е казано от Исус в притчата за тримата братя и жената, която са имали един след дуг, че душите нито се женят, нито се омъжват отвъд, т.е, те са безполови.Трябваше да си го припомниш, когато тръгна да търсиш любовник на починалата съпруга на ближния си. Или поне да се извиниш. И Вйион, ако беше живял днес, щеше сигурно да пише свбодни стихове без антиези. Но вчера съпоставката с него и съвремен автор ти се стори уместна.
    Извинявам се на Нина за това отклонение от темата.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...