17 окт. 2021 г., 22:03

Танго

1.6K 5 18

Опушен бар. Кълбетата от дим 

загадъчно размиват светлината. 

Сред тях сме аз и ти - очи без грим, 

танцуваме танго със самотата. 

 

Акордеон изплака тъжен звук, 

една виола му отвърна трепетно. 

Застанали така един до друг 

навлизаме на музиката в темпото. 

 

Ръката ти покрива моя гръб, 

а другата е хванала ръката ми. 

Телата ни в извивките горят 

и с танца си отива самотата. 

 

Тангото ни отнесе от света, 

далече, никой да не ни открие. 

Танцуваме подвластни на греха. 

Не казвай нищо. Танцът е магия!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дочка, Вики, много ви благодаря!❤
  • Прекрасно стихотворение! Хареса ми как си описала този красив копнеж! Желая ти успехи!
  • Красив копнеж Харесах!.
  • Интересен диалог се получи🙂Аз съм от хората, които уважават чуждото мнение, затова благодаря и на Красимир Тенев и на Ивайло, още повече че имам доста да уча по отношение на поезията. Но го правя с удоволствие. Надявам се, че дори и несъвършени, творбите ми носят положителен заряд, с който да докосват хората, които ги четат. Хубавото е, че сме различни и носим различни гледни точки, иначе би било твърде скучно.🙂
    Още веднъж благодаря на всички! ❤
  • Да, така пише. В същото писание е казано от Исус в притчата за тримата братя и жената, която са имали един след дуг, че душите нито се женят, нито се омъжват отвъд, т.е, те са безполови.Трябваше да си го припомниш, когато тръгна да търсиш любовник на починалата съпруга на ближния си. Или поне да се извиниш. И Вйион, ако беше живял днес, щеше сигурно да пише свбодни стихове без антиези. Но вчера съпоставката с него и съвремен автор ти се стори уместна.
    Извинявам се на Нина за това отклонение от темата.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...