На баба Цвета внучето намери таралежче
там във градинката под розовия храст.
Такова мъничко, с коремче мехче,
детенцето го гледаше в захлас!
Ех, колко сладичко е, има си носленце,
ушичките му като на човек.
С бодлички остри, без вратленце
навярно ожадняло в този летен пек?!
Тогава внучето го взе в ръчичка,
погали го по влажната муцунка.
Наля му млечице във мъничка паничка
и по очичките го цунка, цунка!