Татковина

Poesía » Civil

778 1 2

ТАТКОВИНА

Мъртвите забравиха да те помнят,

живите не могат да те разберат,

за родените сега си край бездомен,

Родино, днеска си на кръстопът.

От завист те разпънаха на кръст,

заграбиха земите ти свещени.

Децата ти прокудиха без шепа пръст -

писмата им горчат от сълзите солени.

Че раждала си ти мъже-титани,

на двадесет ги даваш курбан,

от свои и чужди си цялата в рани:

сега за твоя кръст съм прикован.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

arnaudova83 (Недялка Арнаудова)

комплименти н може да се пише само за любов

2010-04-29T17:32:06+03:00
geni24 (Евгения Георгиева)

Хареса ми стиха! Поздрави!

2010-04-29T15:37:54+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0