Татковина
777
1
2
ТАТКОВИНА
Мъртвите забравиха да те помнят,
живите не могат да те разберат,
за родените сега си край бездомен,
Родино, днеска си на кръстопът.
От завист те разпънаха на кръст,
заграбиха земите ти свещени.
Децата ти прокудиха без шепа пръст -
писмата им горчат от сълзите солени.
Че раждала си ти мъже-титани,
на двадесет ги даваш курбан,
от свои и чужди си цялата в рани:
сега за твоя кръст съм прикован.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мимо Николов Todos los derechos reservados
