Татковина

Poesía » Civil

781 1 2

ТАТКОВИНА

Мъртвите забравиха да те помнят,

живите не могат да те разберат,

за родените сега си край бездомен,

Родино, днеска си на кръстопът.

От завист те разпънаха на кръст,

заграбиха земите ти свещени.

Децата ти прокудиха без шепа пръст -

писмата им горчат от сълзите солени.

Че раждала си ти мъже-титани,

на двадесет ги даваш курбан,

от свои и чужди си цялата в рани:

сега за твоя кръст съм прикован.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

arnaudova83 (Недялка Арнаудова)

комплименти н може да се пише само за любов

2010-04-29T17:32:06+03:00
geni24 (Евгения Георгиева)

Хареса ми стиха! Поздрави!

2010-04-29T15:37:54+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0