Татковина
773
1
2
ТАТКОВИНА
Мъртвите забравиха да те помнят,
живите не могат да те разберат,
за родените сега си край бездомен,
Родино, днеска си на кръстопът.
От завист те разпънаха на кръст,
заграбиха земите ти свещени.
Децата ти прокудиха без шепа пръст -
писмата им горчат от сълзите солени.
Че раждала си ти мъже-титани,
на двадесет ги даваш курбан,
от свои и чужди си цялата в рани:
сега за твоя кръст съм прикован.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
