Татковина

29 апр. 2010 г., 15:00

Поэзия » Гражданская

505 1 2

ТАТКОВИНА

Мъртвите забравиха да те помнят,

живите не могат да те разберат,

за родените сега си край бездомен,

Родино, днеска си на кръстопът.

От завист те разпънаха на кръст,

заграбиха земите ти свещени.

Децата ти прокудиха без шепа пръст -

писмата им горчат от сълзите солени.

Че раждала си ти мъже-титани,

на двадесет ги даваш курбан,

от свои и чужди си цялата в рани:

сега за твоя кръст съм прикован.