2 abr 2014, 23:08

Тая нощ

679 0 1

 

Тая нощ се любихме върху брега

Уморени вълни  целуваха за сбогом

 димящата от страст амалгама на телата ни.

Мокрият пясък беше копринена постеля

с монограмите на вечността.

Тая нощ се любихме върху брега.

С пулса на сърцата си

бяхме уловили  ритъма на вятъра

и разтоварихме в него блажени стенания,

които гасиха и палиха  звезди.

Вселената удряше златното дайре на Луната

и  нашепваше тайнствена песен,

с която признаваше,

че ти и аз сме нейният център

и архетип на света.

А ние се любехме върху брега

жадно поглъщащи алено щастие

с аромат на водорасли.

Антични и бъдещи... Ин и Ян.

Половинки на едно цяло.

Две  змиевидни мълнии,

пресичащи огнените си символи

и безмилостно поразяващи се.

Море от копнежи без бряг.

Дихание на многовековни дюни,

които мастилото на морето

отмива песъчинка по песъчинка.

Тая нощ се любихме върху брега.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много добре, но ми се струва, че щеше да е още по-добре ако последният стих беше "с аромат на водорасли".

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...