Тая нощ се любихме върху брега
Уморени вълни целуваха за сбогом
димящата от страст амалгама на телата ни.
Мокрият пясък беше копринена постеля
с монограмите на вечността.
Тая нощ се любихме върху брега.
С пулса на сърцата си
бяхме уловили ритъма на вятъра
и разтоварихме в него блажени стенания,
които гасиха и палиха звезди.
Вселената удряше златното дайре на Луната
и нашепваше тайнствена песен,
с която признаваше,
че ти и аз сме нейният център
и архетип на света.
А ние се любехме върху брега
жадно поглъщащи алено щастие
с аромат на водорасли.
Антични и бъдещи... Ин и Ян.
Половинки на едно цяло.
Две змиевидни мълнии,
пресичащи огнените си символи
и безмилостно поразяващи се.
Море от копнежи без бряг.
Дихание на многовековни дюни,
които мастилото на морето
отмива песъчинка по песъчинка.
Тая нощ се любихме върху брега.
© Диана Кънева Всички права запазени