2.04.2014 г., 23:08

Тая нощ

676 0 1

 

Тая нощ се любихме върху брега

Уморени вълни  целуваха за сбогом

 димящата от страст амалгама на телата ни.

Мокрият пясък беше копринена постеля

с монограмите на вечността.

Тая нощ се любихме върху брега.

С пулса на сърцата си

бяхме уловили  ритъма на вятъра

и разтоварихме в него блажени стенания,

които гасиха и палиха  звезди.

Вселената удряше златното дайре на Луната

и  нашепваше тайнствена песен,

с която признаваше,

че ти и аз сме нейният център

и архетип на света.

А ние се любехме върху брега

жадно поглъщащи алено щастие

с аромат на водорасли.

Антични и бъдещи... Ин и Ян.

Половинки на едно цяло.

Две  змиевидни мълнии,

пресичащи огнените си символи

и безмилостно поразяващи се.

Море от копнежи без бряг.

Дихание на многовековни дюни,

които мастилото на морето

отмива песъчинка по песъчинка.

Тая нощ се любихме върху брега.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много добре, но ми се струва, че щеше да е още по-добре ако последният стих беше "с аромат на водорасли".

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...