15 nov 2017, 8:27

Тая омагьосана планина

705 0 2

                                                 Да нагазиш до колене тревата

                                                 на поляните през животворния май,

                                                 да набереш билки за лек и рани,

                                                 през зимния студ за чай!

                

                                                 Да вдишаш кристалния въздух,

                                                 елексирния аромат на цветята,

                                                 да усетиш полъха хладен

                                                 от дебелата сянка на гората!

                 

                                                  Да видиш сутрешната омара,

                                                  потоците – бистри сълзи,

                                                  из меандрите долу Велека,

                                                  като ранена змия, как пълзи!

                     

                                                  Тогава истината ще прозреш,

                                                  че Странджа винаги ще те привлича,

                                                  че тая омагьосана планина

                                                  на живота си до края ще обичаш!

                                                   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Планината, в която си роден е като майката за детето - Тя е най - добрата и най - хубавата!
    Благодаря за поздрава,Маргарита!
  • Няма как да не я обичаш! Поздрав!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...