Да нагазиш до колене тревата
на поляните през животворния май,
да набереш билки за лек и рани,
през зимния студ за чай!
Да вдишаш кристалния въздух,
елексирния аромат на цветята,
да усетиш полъха хладен
от дебелата сянка на гората!
Да видиш сутрешната омара,
потоците – бистри сълзи,
из меандрите долу Велека,
като ранена змия, как пълзи! ...