Nov 15, 2017, 8:27 AM

Тая омагьосана планина

706 0 2

                                                 Да нагазиш до колене тревата

                                                 на поляните през животворния май,

                                                 да набереш билки за лек и рани,

                                                 през зимния студ за чай!

                

                                                 Да вдишаш кристалния въздух,

                                                 елексирния аромат на цветята,

                                                 да усетиш полъха хладен

                                                 от дебелата сянка на гората!

                 

                                                  Да видиш сутрешната омара,

                                                  потоците – бистри сълзи,

                                                  из меандрите долу Велека,

                                                  като ранена змия, как пълзи!

                     

                                                  Тогава истината ще прозреш,

                                                  че Странджа винаги ще те привлича,

                                                  че тая омагьосана планина

                                                  на живота си до края ще обичаш!

                                                   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Планината, в която си роден е като майката за детето - Тя е най - добрата и най - хубавата!
    Благодаря за поздрава,Маргарита!
  • Няма как да не я обичаш! Поздрав!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...