Да нагазиш до колене тревата

                                                 на поляните през животворния май,

                                                 да набереш билки за лек и рани,

                                                 през зимния студ за чай!

                                                 Да вдишаш кристалния въздух,

                                                 елексирния аромат на цветята,

                                                 да усетиш полъха хладен

                                                 от дебелата сянка на гората!

                                                  Да видиш сутрешната омара,

                                                  потоците – бистри сълзи,

                                                  из меандрите долу Велека,

                                                  като ранена змия, как пълзи!

                                                  Тогава истината ще прозреш,

                                                  че Странджа винаги ще те привлича,

                                                  че тая омагьосана планина

                                                  на живота си до края ще обичаш!