15 нояб. 2017 г., 08:27

Тая омагьосана планина

708 0 2

                                                 Да нагазиш до колене тревата

                                                 на поляните през животворния май,

                                                 да набереш билки за лек и рани,

                                                 през зимния студ за чай!

                

                                                 Да вдишаш кристалния въздух,

                                                 елексирния аромат на цветята,

                                                 да усетиш полъха хладен

                                                 от дебелата сянка на гората!

                 

                                                  Да видиш сутрешната омара,

                                                  потоците – бистри сълзи,

                                                  из меандрите долу Велека,

                                                  като ранена змия, как пълзи!

                     

                                                  Тогава истината ще прозреш,

                                                  че Странджа винаги ще те привлича,

                                                  че тая омагьосана планина

                                                  на живота си до края ще обичаш!

                                                   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Планината, в която си роден е като майката за детето - Тя е най - добрата и най - хубавата!
    Благодаря за поздрава,Маргарита!
  • Няма как да не я обичаш! Поздрав!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...