nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 286
26 feb 2020, 21:28

Тази дреха, с която ме облече тогава 

  Poesía » De amor, Verso libre
977 1 3

Когато отне дъха ми и усетих твоя...

Тази дреха, с която ме облече тогава,

ухаеща на летен бриз, море и мускус,

сега отново е на раменете ми.

Ефирни са спомените, които галят душата ми.

Завърнали се моменти от времето без съжаления

оживяват за миг и ме изпълват

без да се превръщам в техен затворник.

Затова ги придружавам да отминат с усмивка.

Аз съм винаги в моето сега,

но тази дреха не се забравя, все още е на раменете ми и ме топли.

Любовта ухае на летен бриз, море и мускус, на теб.

И не се съблича.

 

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??