Feb 26, 2020, 9:28 PM

Тази дреха, с която ме облече тогава 

  Poetry » Love, Free verse
978 1 3

Когато отне дъха ми и усетих твоя...

Тази дреха, с която ме облече тогава,

ухаеща на летен бриз, море и мускус,

сега отново е на раменете ми.

Ефирни са спомените, които галят душата ми.

Завърнали се моменти от времето без съжаления

оживяват за миг и ме изпълват

без да се превръщам в техен затворник.

Затова ги придружавам да отминат с усмивка.

Аз съм винаги в моето сега,

но тази дреха не се забравя, все още е на раменете ми и ме топли.

Любовта ухае на летен бриз, море и мускус, на теб.

И не се съблича.

 

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??