Тази дреха, с която ме облече тогава
Когато отне дъха ми и усетих твоя...
Тази дреха, с която ме облече тогава,
ухаеща на летен бриз, море и мускус,
сега отново е на раменете ми.
Ефирни са спомените, които галят душата ми.
Завърнали се моменти от времето без съжаления
оживяват за миг и ме изпълват
без да се превръщам в техен затворник.
Затова ги придружавам да отминат с усмивка.
Аз съм винаги в моето сега,
но тази дреха не се забравя, все още е на раменете ми и ме топли.
Любовта ухае на летен бриз, море и мускус, на теб.
И не се съблича.
© Надежда Тошкова All rights reserved.
