nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 286
26 февр. 2020 г., 21:28

Тази дреха, с която ме облече тогава 

  Поэзия » Любовная, Свободный стих
979 1 3

Когато отне дъха ми и усетих твоя...

Тази дреха, с която ме облече тогава,

ухаеща на летен бриз, море и мускус,

сега отново е на раменете ми.

Ефирни са спомените, които галят душата ми.

Завърнали се моменти от времето без съжаления

оживяват за миг и ме изпълват

без да се превръщам в техен затворник.

Затова ги придружавам да отминат с усмивка.

Аз съм винаги в моето сега,

но тази дреха не се забравя, все още е на раменете ми и ме топли.

Любовта ухае на летен бриз, море и мускус, на теб.

И не се съблича.

 

© Надежда Тошкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??