nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 286
26.02.2020 г., 21:28 ч.

Тази дреха, с която ме облече тогава 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
976 1 3

Когато отне дъха ми и усетих твоя...

Тази дреха, с която ме облече тогава,

ухаеща на летен бриз, море и мускус,

сега отново е на раменете ми.

Ефирни са спомените, които галят душата ми.

Завърнали се моменти от времето без съжаления

оживяват за миг и ме изпълват

без да се превръщам в техен затворник.

Затова ги придружавам да отминат с усмивка.

Аз съм винаги в моето сега,

но тази дреха не се забравя, все още е на раменете ми и ме топли.

Любовта ухае на летен бриз, море и мускус, на теб.

И не се съблича.

 

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??