2 mar 2012, 20:49

Тази дръзка любов 

  Poesía
986 0 4

Тази дръзка любов е отдавна горящо огнище,

непоръсена пепел в стаено притихнал вулкан.

И когато си с мен, даже тихичко спирам да дишам.

Не умирам. Възкръсвам във твоята длан.

 

Не топя ледове… Те – звездите, високо изгряха,

със спотаени въздишки ни пазят от нощния хлад.

И преливат с обич в бездънната чаша

непокорни криле, полетели над призрачен град.

 

Тази дръзка любов от години е вино пенливо.

Избуяло до лудост. С ароматен и тръпнещ привкус.

Даже само за миг не поглеждай към мен колебливо,

аз съм цялата с теб… И до края ще бъда все тук.

© Веселка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??