Тази дръзка любов е отдавна горящо огнище,
непоръсена пепел в стаено притихнал вулкан.
И когато си с мен, даже тихичко спирам да дишам.
Не умирам. Възкръсвам във твоята длан.
Не топя ледове… Те – звездите, високо изгряха,
със спотаени въздишки ни пазят от нощния хлад.
И преливат с обич в бездънната чаша
непокорни криле, полетели над призрачен град.
Тази дръзка любов от години е вино пенливо.
Избуяло до лудост. С ароматен и тръпнещ привкус.
Даже само за миг не поглеждай към мен колебливо,
аз съм цялата с теб… И до края ще бъда все тук.