2 мар. 2012 г., 20:49

Тази дръзка любов

1.3K 0 4

Тази дръзка любов е отдавна горящо огнище,

непоръсена пепел в стаено притихнал вулкан.

И когато си с мен, даже тихичко спирам да дишам.

Не умирам. Възкръсвам във твоята длан.

 

Не топя ледове… Те – звездите, високо изгряха,

със спотаени въздишки ни пазят от нощния хлад.

И преливат с обич в бездънната чаша

непокорни криле, полетели над призрачен град.

 

Тази дръзка любов от години е вино пенливо.

Избуяло до лудост. С ароматен и тръпнещ привкус.

Даже само за миг не поглеждай към мен колебливо,

аз съм цялата с теб… И до края ще бъда все тук.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...