2.03.2012 г., 20:49

Тази дръзка любов

1.3K 0 4

Тази дръзка любов е отдавна горящо огнище,

непоръсена пепел в стаено притихнал вулкан.

И когато си с мен, даже тихичко спирам да дишам.

Не умирам. Възкръсвам във твоята длан.

 

Не топя ледове… Те – звездите, високо изгряха,

със спотаени въздишки ни пазят от нощния хлад.

И преливат с обич в бездънната чаша

непокорни криле, полетели над призрачен град.

 

Тази дръзка любов от години е вино пенливо.

Избуяло до лудост. С ароматен и тръпнещ привкус.

Даже само за миг не поглеждай към мен колебливо,

аз съм цялата с теб… И до края ще бъда все тук.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...