14 sept 2013, 18:58

Тази есен съм безумен

623 0 0

Тази есен съм безумен

 

Тази есен съм безумен.

Безумен ме обичай.

Тази есен те сбъдвам.

С любов те наричам,

рисувам те с любов.

Намираш ме дори когато 

в стих се скрия

и в сълза ме намираш.

И в топлия есенен дъжд.

Защото сърцето си съм ти дал.

Помниш, че съм безумен, нали?

Защото безумно те обичам.

Докосваш ме - онемявам 

зашеметен от обичане.

И пия живот, любов пия.

Тази есен съм пиян от любов.

 

©Ванко Николов(Starkmaster®vn)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванко Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...