Тази есен съм безумен

Тази есен съм безумен

Тази есен съм безумен.

Безумен ме обичай.

Тази есен те сбъдвам.

С любов те наричам,

рисувам те с любов.

Намираш ме дори когато 

в стих се скрия

и в сълза ме намираш.

И в топлия есенен дъжд.

Защото сърцето си съм ти дал.

Помниш, че съм безумен, нали?

Защото безумно те обичам.

Докосваш ме - онемявам 

зашеметен от обичане.

И пия живот, любов пия.

Тази есен съм пиян от любов.

©Ванко Николов(Starkmaster®vn)