14 сент. 2013 г., 18:58

Тази есен съм безумен 

  Поэзия » Любовная
516 0 0
Тази есен съм безумен
Тази есен съм безумен.
Безумен ме обичай.
Тази есен те сбъдвам.
С любов те наричам,
рисувам те с любов.
Намираш ме дори когато
в стих се скрия
и в сълза ме намираш.
И в топлия есенен дъжд.
Защото сърцето си съм ти дал.
Помниш, че съм безумен, нали? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванко Николов Все права защищены

Предложения
  • Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...
  • Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...

Ещё произведения »