24 mar 2007, 20:11

Тази, която...

  Poesía
979 0 3
Тя е тази, която без колебание те прие,
когато аз те отблъснах безразлично.
Тя е малка, все още е дете,
но на глупостта ми се присмива цинично!

Тя е тази, която знае какво иска,
а аз не те оцених, не бях го осъзнала...
Тя е тази, която в своята ръка твоята стиска,
а аз от скръб станах черно-бяла!

Тя е тази, която сънят ми смущава,
а аз се чувствам безсилна и нищожна.
Тя е тази, която за всичко прощава,
а аз съм твоята болка подкожна!

Тя е тази, която беше твоя преди,
а ти от мен, без да искаш, се отричаш.
Тя е тази, която ме мрази и вини,
че ти винаги ще ме обичаш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дори и така стихотворението е прекрасно!Браво!
  • Благодаря,ще преразгледам предложението ти.
  • За посленият ред предлагам "че ти винаги мен ще обичаш."
    Много ми хареса стихът ти!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...