24 мар. 2007 г., 20:11

Тази, която...

980 0 3
Тя е тази, която без колебание те прие,
когато аз те отблъснах безразлично.
Тя е малка, все още е дете,
но на глупостта ми се присмива цинично!

Тя е тази, която знае какво иска,
а аз не те оцених, не бях го осъзнала...
Тя е тази, която в своята ръка твоята стиска,
а аз от скръб станах черно-бяла!

Тя е тази, която сънят ми смущава,
а аз се чувствам безсилна и нищожна.
Тя е тази, която за всичко прощава,
а аз съм твоята болка подкожна!

Тя е тази, която беше твоя преди,
а ти от мен, без да искаш, се отричаш.
Тя е тази, която ме мрази и вини,
че ти винаги ще ме обичаш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дори и така стихотворението е прекрасно!Браво!
  • Благодаря,ще преразгледам предложението ти.
  • За посленият ред предлагам "че ти винаги мен ще обичаш."
    Много ми хареса стихът ти!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...