Тази, която...
Тя е тази, която без колебание те прие,
когато аз те отблъснах безразлично.
Тя е малка, все още е дете,
но на глупостта ми се присмива цинично!
Тя е тази, която знае какво иска,
а аз не те оцених, не бях го осъзнала...
Тя е тази, която в своята ръка твоята стиска,
а аз от скръб станах черно-бяла!
Тя е тази, която сънят ми смущава,
а аз се чувствам безсилна и нищожна.
Тя е тази, която за всичко прощава,
а аз съм твоята болка подкожна!
Тя е тази, която беше твоя преди,
а ти от мен, без да искаш, се отричаш.
Тя е тази, която ме мрази и вини,
че ти винаги ще ме обичаш!
когато аз те отблъснах безразлично.
Тя е малка, все още е дете,
но на глупостта ми се присмива цинично!
Тя е тази, която знае какво иска,
а аз не те оцених, не бях го осъзнала...
Тя е тази, която в своята ръка твоята стиска,
а аз от скръб станах черно-бяла!
Тя е тази, която сънят ми смущава,
а аз се чувствам безсилна и нищожна.
Тя е тази, която за всичко прощава,
а аз съм твоята болка подкожна!
Тя е тази, която беше твоя преди,
а ти от мен, без да искаш, се отричаш.
Тя е тази, която ме мрази и вини,
че ти винаги ще ме обичаш!
© Златина Петрова All rights reserved.
