21 dic 2013, 18:33  

Тази нощ

  Poesía » Otra
915 0 0

https://www.youtube.com/watch?v=hWEFflO8EQQ#t=39

 

Тази нощ - заскрежила снага
върху клоните тънки и храсти,
студенее във мен и пробожда с игла
все от спомени - стари болежки.

Чаша вино червено във чаша налях.
С глътки мерих абсурда в живота.
С пръсти сях, със шепи пилях.
Тъй е било писано от съдбата.

Всеки ъгъл във моята стая
е потребен, като живота.
Мога дълго в един да стоя,
скръстила длани в челото.

И на пода раздрала себе си чак до крясък 
самотата да гоня среднощно.
Със очите си, пълни със пясък,
да разплаквам струни в минорно.

В безнадеждността на свойта тъга
тихо шепна кънтящи молитви.
Тази нощ Бог видя самотата
дa се стича по моите клепки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...