21 dic 2013, 18:33  

Тази нощ

  Poesía » Otra
910 0 0

https://www.youtube.com/watch?v=hWEFflO8EQQ#t=39

 

Тази нощ - заскрежила снага
върху клоните тънки и храсти,
студенее във мен и пробожда с игла
все от спомени - стари болежки.

Чаша вино червено във чаша налях.
С глътки мерих абсурда в живота.
С пръсти сях, със шепи пилях.
Тъй е било писано от съдбата.

Всеки ъгъл във моята стая
е потребен, като живота.
Мога дълго в един да стоя,
скръстила длани в челото.

И на пода раздрала себе си чак до крясък 
самотата да гоня среднощно.
Със очите си, пълни със пясък,
да разплаквам струни в минорно.

В безнадеждността на свойта тъга
тихо шепна кънтящи молитви.
Тази нощ Бог видя самотата
дa се стича по моите клепки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...