21 дек. 2013 г., 18:33  

Тази нощ

905 0 0

https://www.youtube.com/watch?v=hWEFflO8EQQ#t=39

 

Тази нощ - заскрежила снага
върху клоните тънки и храсти,
студенее във мен и пробожда с игла
все от спомени - стари болежки.

Чаша вино червено във чаша налях.
С глътки мерих абсурда в живота.
С пръсти сях, със шепи пилях.
Тъй е било писано от съдбата.

Всеки ъгъл във моята стая
е потребен, като живота.
Мога дълго в един да стоя,
скръстила длани в челото.

И на пода раздрала себе си чак до крясък 
самотата да гоня среднощно.
Със очите си, пълни със пясък,
да разплаквам струни в минорно.

В безнадеждността на свойта тъга
тихо шепна кънтящи молитви.
Тази нощ Бог видя самотата
дa се стича по моите клепки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...