Тази нощ - заскрежила снага
върху клоните тънки и храсти,
студенее във мен и пробожда с игла
все от спомени - стари болежки.
Чаша вино червено във чаша налях.
С глътки мерих абсурда в живота.
С пръсти сях, със шепи пилях.
Тъй е било писано от съдбата.
Всеки ъгъл във моята стая
е потребен, като живота.
Мога дълго в един да стоя,
скръстила длани в челото. ...