Тази нощ ще се напия
Тази нощ ще се напия.
Някак просто, ей така
идва ми да се налея,
а отдавна не съм правила така.
Век отмина. Или два...
на кой му дреме,
някак несъвършен си е света,
или просто дявол да го вземе.
Все едно ми е, щом съм сама.
И, простирайки прането,
чух как пееха във гама
птици, влюбени в лиричното сопрано.
И на вас да ви налея малко,
или много, колкото си щете...
Утре времето ще е променливо.
По априлски, като устрем на дете.
И съвсем във тон и аз променливо,
ще събера пак едно със две...
ала три е равно на семейство...
а пък моето на вятъра кълчищата преде.
И заприда му едни такива,
по априлски във минорно резеда.
Утре ще поискам нова риза
и със миналото, ще се разведа...
Вее вятърът надежди на балкона.
Пеят птици влюбени в нощта.
Ще поискам своя си развод по мъжки,
а по женски простичко, ще се напия.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados