Тази нощ ще се напия

Тази нощ ще се напия.
Някак просто, ей така
идва ми да се налея,
а отдавна не съм правила така.

Век отмина. Или два...
на кой му дреме, 
някак несъвършен си е света, 
или просто дявол да го вземе.

Все едно ми е, щом съм сама.
И, простирайки прането,
чух как пееха във гама
птици, влюбени в лиричното сопрано.

И на вас да ви налея малко, 
или много, колкото си щете...
Утре времето ще е променливо.
По априлски, като устрем на дете.

И съвсем във тон и аз променливо, 
ще събера пак едно със две...
ала три е равно на семейство...
а пък моето на вятъра кълчищата преде.

И заприда му едни такива, 
по априлски във минорно резеда.
Утре ще поискам нова риза
и със миналото, ще се разведа...

Вее вятърът надежди на балкона.
Пеят птици влюбени в нощта.
Ще поискам своя си развод по мъжки, 
а по женски простичко, ще се напия.