тази вечер
Тази вечер, приседнала
до прозореца в тъмното,
се пренасям в квадратните
орисии отсреща.
В тези блокове сигурно
пият и страдат
и се смеят (без) шумно
за разни там глупости.
В самота на езичница
се раздавам, разпъната
между масата, сметките,
любовта и небето.
А детето, убито в мен...
(или неродено)...
преродено
ще чака
своя час вездесъщи...
... - 05.03.2008
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Силвия Андреева Todos los derechos reservados
