9 dic 2006, 21:39

Тази вечер...

  Poesía
952 0 18

 

 

Тази вечер виното е странно сладко,

може би от тежките ти думи,

плъзва се по гърлото ми, нежно, гладко,

в мислите промъква се безшумно...

Плътна тежка пурпурна завеса спусна

блесна  в погледа – метално,

продължи да ми се вижда все по-вкусно...

хладен допир с чашата кристална...

Броня на сърцето ми от лед облече,

вътре го напълни с безразличие,

щит на твърд характер в мен изсече

сякаш бях свободна... своя... ничия...

Знам, ще трае кратко, часове броени,

докато простя ти,  търпеливо,
в мен ще приютиш ръцете си студени,

с устни ще ги стопля, мълчаливо...

 

09.12.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...