Тази вечер...
Тази вечер виното е странно сладко,
може би от тежките ти думи,
плъзва се по гърлото ми, нежно, гладко,
в мислите промъква се безшумно...
Плътна тежка пурпурна завеса спусна
блесна в погледа – метално,
продължи да ми се вижда все по-вкусно...
хладен допир с чашата кристална...
Броня на сърцето ми от лед облече,
вътре го напълни с безразличие,
щит на твърд характер в мен изсече
сякаш бях свободна... своя... ничия...
Знам, ще трае кратко, часове броени,
докато простя ти, търпеливо,
в мен ще приютиш ръцете си студени,
с устни ще ги стопля, мълчаливо...
09.12.2006
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дидислава Все права защищены
