Dec 9, 2006, 9:39 PM

Тази вечер...

  Poetry
951 0 18

 

 

Тази вечер виното е странно сладко,

може би от тежките ти думи,

плъзва се по гърлото ми, нежно, гладко,

в мислите промъква се безшумно...

Плътна тежка пурпурна завеса спусна

блесна  в погледа – метално,

продължи да ми се вижда все по-вкусно...

хладен допир с чашата кристална...

Броня на сърцето ми от лед облече,

вътре го напълни с безразличие,

щит на твърд характер в мен изсече

сякаш бях свободна... своя... ничия...

Знам, ще трае кратко, часове броени,

докато простя ти,  търпеливо,
в мен ще приютиш ръцете си студени,

с устни ще ги стопля, мълчаливо...

 

09.12.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...