Те искат да намерят;
търсят, за да открият;
да узнаят истината
зад вратата.
Приближават се с големи крачки
и пак са толкова далеч.
Кой може да обвинява
сълзите проляти,
кръвта по счупените кости?
Там тъгата е преляла.
Виждам в светлината,
те ме държат в тъмнината.
Казват, че бягам, а заради тях
все тук оставам.
Още не мога да стоя...
Времето наближава...
Чувам хилядите думи,
пробиват ми душата,
като стрели забиват се
и на дълбоко остават.
Сипе се снегът и преспи образува;
строят се високи кули от пясъчните бури;
там където някога водата
отстъпи място на гората,
днес вирее самотата.
Сега портата се отваря...
Чудя се, дали ще могат да ме познаят,
да ме видят в целия ми блясък,
в цялата ми гибел,
да разберат какво стоеше зад вратата?
Нека не ме забравят!
© Адреана Ал Талиб Todos los derechos reservados