9 ene 2015, 16:10

Те

  Poesía » Otra
595 0 0

Те искат да намерят;

търсят, за да открият;

да узнаят истината

зад вратата.

 

Приближават се с големи крачки

и пак са толкова далеч.

 

Кой може да обвинява

сълзите проляти,

кръвта по счупените кости?

Там тъгата е преляла.

 

Виждам в светлината,

те ме държат в тъмнината.

Казват, че бягам, а заради тях

все тук оставам.

 

Още не мога да стоя...

Времето наближава...

 

Чувам хилядите думи,

пробиват ми душата,

като стрели забиват се

и на дълбоко остават.

 

Сипе се снегът и преспи образува;

строят се високи кули от пясъчните бури;

там където някога водата

отстъпи място на гората,

днес вирее самотата.

 

Сега портата се отваря...

 

Чудя се, дали ще могат да ме познаят,

да ме видят в целия ми блясък,

в цялата ми гибел,

да разберат какво стоеше зад вратата?

 

Нека не ме забравят!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адреана Ал Талиб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....