Те искат да намерят;

търсят, за да открият;

да узнаят истината

зад вратата.

Приближават се с големи крачки

и пак са толкова далеч.

Кой може да обвинява

сълзите проляти,

кръвта по счупените кости?

Там тъгата е преляла.

Виждам в светлината,

те ме държат в тъмнината.

Казват, че бягам, а заради тях

все тук оставам.

Още не мога да стоя...

Времето наближава...

Чувам хилядите думи,

пробиват ми душата,

като стрели забиват се

и на дълбоко остават.

Сипе се снегът и преспи образува;

строят се високи кули от пясъчните бури;

там където някога водата

отстъпи място на гората,

днес вирее самотата.

Сега портата се отваря...

Чудя се, дали ще могат да ме познаят,

да ме видят в целия ми блясък,

в цялата ми гибел,

да разберат какво стоеше зад вратата?

Нека не ме забравят!