Jan 9, 2015, 4:10 PM

Те

  Poetry » Other
593 0 0

Те искат да намерят;

търсят, за да открият;

да узнаят истината

зад вратата.

 

Приближават се с големи крачки

и пак са толкова далеч.

 

Кой може да обвинява

сълзите проляти,

кръвта по счупените кости?

Там тъгата е преляла.

 

Виждам в светлината,

те ме държат в тъмнината.

Казват, че бягам, а заради тях

все тук оставам.

 

Още не мога да стоя...

Времето наближава...

 

Чувам хилядите думи,

пробиват ми душата,

като стрели забиват се

и на дълбоко остават.

 

Сипе се снегът и преспи образува;

строят се високи кули от пясъчните бури;

там където някога водата

отстъпи място на гората,

днес вирее самотата.

 

Сега портата се отваря...

 

Чудя се, дали ще могат да ме познаят,

да ме видят в целия ми блясък,

в цялата ми гибел,

да разберат какво стоеше зад вратата?

 

Нека не ме забравят!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Адреана Ал Талиб All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...