16 abr 2025, 9:21

Те бяха

  Poesía
496 10 12

Остана много за разказване...

Отеква в нищото мълва. 

Каквото имаха... Разграби се.

Сега са нечиия сълза. 

 

Остана много за разбиране...

Те бяха нечии деца. 

Безумен свят... Аз днес проклинам те!

Създал си хора без сърца. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стойчо, благодаря ти и хуваб ден на всички.
  • Е,то човек трае,трае докато изведнъж в определен момент си излива душата, като пороен дъжд...
    Поздравления, Виолета!
  • Имало е, има и ще има... сърцати.
    Благодаря, Жанет, Младен, Деа, Аче.
  • Не той ни е виновен,ние сме врага...Защото се продаваме за собствена файда!Поздрав за стиха,Вили,Пчеличке!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...