Те бяха
Остана много за разказване...
Отеква в нищото мълва.
Каквото имаха... Разграби се.
Сега са нечиия сълза.
Остана много за разбиране...
Те бяха нечии деца.
Безумен свят... Аз днес проклинам те!
Създал си хора без сърца.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Всички права запазени