16 апр. 2025 г., 09:21

Те бяха

492 10 12

Остана много за разказване...

Отеква в нищото мълва. 

Каквото имаха... Разграби се.

Сега са нечиия сълза. 

 

Остана много за разбиране...

Те бяха нечии деца. 

Безумен свят... Аз днес проклинам те!

Създал си хора без сърца. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стойчо, благодаря ти и хуваб ден на всички.
  • Е,то човек трае,трае докато изведнъж в определен момент си излива душата, като пороен дъжд...
    Поздравления, Виолета!
  • Имало е, има и ще има... сърцати.
    Благодаря, Жанет, Младен, Деа, Аче.
  • Не той ни е виновен,ние сме врага...Защото се продаваме за собствена файда!Поздрав за стиха,Вили,Пчеличке!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...