16 апр. 2025 г., 09:21

Те бяха

491 10 12

Остана много за разказване...

Отеква в нищото мълва. 

Каквото имаха... Разграби се.

Сега са нечиия сълза. 

 

Остана много за разбиране...

Те бяха нечии деца. 

Безумен свят... Аз днес проклинам те!

Създал си хора без сърца. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стойчо, благодаря ти и хуваб ден на всички.
  • Е,то човек трае,трае докато изведнъж в определен момент си излива душата, като пороен дъжд...
    Поздравления, Виолета!
  • Имало е, има и ще има... сърцати.
    Благодаря, Жанет, Младен, Деа, Аче.
  • Не той ни е виновен,ние сме врага...Защото се продаваме за собствена файда!Поздрав за стиха,Вили,Пчеличке!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...