2 abr 2016, 12:35  

...те... другите... 

  Poesía » Otra
665 0 2

 

 

 

                     ... те... другите...

 

 

                 Животът върви,

                   миг не спира дори

               и събира дните загубени.

                  Като паднеш в калта,

                         на живота в нощта

                   и протегнеш ръка

                          към заблудите.

                   Ще отвърне светът,

                          че зает с вечността,

                    жалостта не е

                          сред услугите.

                    Сам-самичък в студа,

                          сред калта и страха

                    ще усетиш дланта,

                          не на някой,

                     от тези - със заслугите.

                          Тази плаха ръка,

                      без страх от смъртта,

                          е на оня, презрян,

                      неизвестен и сам....

                          Човекът....

                                  от другите.

                  

 

 

       

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Усетила си го Белла, а и Светлана хареса тази част. Редактирах го, както ме насочи. Много рядко го правя, но права си и знам защо.
  • Като паднеш в калта,
    на живота в нощта
    и протегнеш ръка
    към заблудите.
    Ще отвърне светът,
    че зает с вечността,
    жалостта не е
    сред услугите.
    Колко си права, Вили! Както винаги... Поздравявам Те!
Propuestas
: ??:??