2 abr 2016, 12:35  

...те... другите...

  Poesía » Otra
1K 0 2

 

 

 

                     ... те... другите...

 

 

                 Животът върви,

                   миг не спира дори

               и събира дните загубени.

                  Като паднеш в калта,

                         на живота в нощта

                   и протегнеш ръка

                          към заблудите.

                   Ще отвърне светът,

                          че зает с вечността,

                    жалостта не е

                          сред услугите.

                    Сам-самичък в студа,

                          сред калта и страха

                    ще усетиш дланта,

                          не на някой,

                     от тези - със заслугите.

                          Тази плаха ръка,

                      без страх от смъртта,

                          е на оня, презрян,

                      неизвестен и сам....

                          Човекът....

                                  от другите.

                  

 

 

       

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Усетила си го Белла, а и Светлана хареса тази част. Редактирах го, както ме насочи. Много рядко го правя, но права си и знам защо.
  • Като паднеш в калта,
    на живота в нощта
    и протегнеш ръка
    към заблудите.
    Ще отвърне светът,
    че зает с вечността,
    жалостта не е
    сред услугите.
    Колко си права, Вили! Както винаги... Поздравявам Те!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...