...те... другите...
... те... другите...
Животът върви,
миг не спира дори
и събира дните загубени.
Като паднеш в калта,
на живота в нощта
и протегнеш ръка
към заблудите.
Ще отвърне светът,
че зает с вечността,
жалостта не е
сред услугите.
Сам-самичък в студа,
сред калта и страха
ще усетиш дланта,
не на някой,
от тези - със заслугите.
Тази плаха ръка,
без страх от смъртта,
е на оня, презрян,
неизвестен и сам....
Човекът....
от другите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
