hristam (Христина Мачикян)
531 928
26 sept 2013, 13:26

Те не знаят 

  Poesía » Otra
861 0 4
Болеше колкото възкръсване.
А те ме хулеха.
Изстъргваха очите ми до люспа,
заровени във нямо непроглеждане,
садяха кръстове...

Смехът ми пареше
душите им стафидени
и те се свиваха под броните си тежки.
Разкъсваха се в тъмното и виеха
съвсем човешки.

Болеше колкото умиране.
Но те не знаят,
че съм свещица нежност в древен храм 
и осветих с молитви за обичане
пътеката до Там.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??