hristam (Христина Мачикян)
532 928
26 сент. 2013 г., 13:26

Те не знаят 

  Поэзия » Другая
624 0 4
Болеше колкото възкръсване.
А те ме хулеха.
Изстъргваха очите ми до люспа,
заровени във нямо непроглеждане,
садяха кръстове...

Смехът ми пареше
душите им стафидени
и те се свиваха под броните си тежки.
Разкъсваха се в тъмното и виеха
съвсем човешки.

Болеше колкото умиране.
Но те не знаят,
че съм свещица нежност в древен храм 
и осветих с молитви за обичане
пътеката до Там.

© Христина Мачикян Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??