hristam (Христина Мачикян)
531 928
Sep 26, 2013, 1:26 PM

Те не знаят 

  Poetry » Other
859 0 4
Болеше колкото възкръсване.
А те ме хулеха.
Изстъргваха очите ми до люспа,
заровени във нямо непроглеждане,
садяха кръстове...

Смехът ми пареше
душите им стафидени
и те се свиваха под броните си тежки.
Разкъсваха се в тъмното и виеха
съвсем човешки.

Болеше колкото умиране.
Но те не знаят,
че съм свещица нежност в древен храм 
и осветих с молитви за обичане
пътеката до Там.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??