mislitelq (Георги Каменов)
1 48

17 dic 2015, 18:42

Те са живи

Poesía » Otra

1.2K 1 2

Полудели от вятъра лек

във вихрушки извиват се диви

малки късчета сняг и човек,

щом ги види, разбира - са живи.

Нямат пулс, но и той не им трябва

и така са красиви,

и прелестта, която ни грабва

ни нашепва без глас - те са живи.

Те не дишали - О, това не им пречи,

та нали са щастливи...

Вярвай, просто повярвай, човече -

Те са живи, са живи, са живи...

18.01.2003.

Георги Каменов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

tanq_mezeva (Таня Мезева)

Вече си мечтая снежинките, снега и преспите.
Белоснежната красота прави и нас щастливи.

2015-12-18T20:26:06+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Погледнато така всичко що е - е живо. Добре си забелязал Георги, че снежинките създават това усещане, когато ги наблюдаваме отстрани. Неволно ми припомни, че снежинките са медиатор между Небитието и нашия свят. Бях зафиксирал това си откритие в:

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=325281

А иначе поздрав за хубавото стихо!

2015-12-17T19:22:48+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0