mislitelq (Георги Каменов)
1 48

17 dic 2015, 18:42

Те са живи

Poesía » Otra

1.2K 1 2

Полудели от вятъра лек

във вихрушки извиват се диви

малки късчета сняг и човек,

щом ги види, разбира - са живи.

Нямат пулс, но и той не им трябва

и така са красиви,

и прелестта, която ни грабва

ни нашепва без глас - те са живи.

Те не дишали - О, това не им пречи,

та нали са щастливи...

Вярвай, просто повярвай, човече -

Те са живи, са живи, са живи...

18.01.2003.

Георги Каменов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

tanq_mezeva (Таня Мезева)

Вече си мечтая снежинките, снега и преспите.
Белоснежната красота прави и нас щастливи.

2015-12-18T20:26:06+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Погледнато така всичко що е - е живо. Добре си забелязал Георги, че снежинките създават това усещане, когато ги наблюдаваме отстрани. Неволно ми припомни, че снежинките са медиатор между Небитието и нашия свят. Бях зафиксирал това си откритие в:

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=325281

А иначе поздрав за хубавото стихо!

2015-12-17T19:22:48+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0