Dec 17, 2015, 6:42 PM

Те са живи

  Poetry » Other
1.2K 1 2

Полудели от вятъра лек

във вихрушки извиват се диви

малки късчета сняг и човек,

щом ги види, разбира - са живи.

 

Нямат пулс, но и той не им трябва

и така са красиви,

и прелестта, която ни грабва

ни нашепва без глас - те са живи.

 

Те не дишали - О, това не им пречи,

та нали са щастливи...

Вярвай, просто повярвай, човече -

Те са живи, са живи, са живи...

 

18.01.2003.

 

Георги Каменов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вече си мечтая снежинките, снега и преспите.
    Белоснежната красота прави и нас щастливи.
  • Погледнато така всичко що е - е живо. Добре си забелязал Георги, че снежинките създават това усещане, когато ги наблюдаваме отстрани. Неволно ми припомни, че снежинките са медиатор между Небитието и нашия свят. Бях зафиксирал това си откритие в:

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=325281

    А иначе поздрав за хубавото стихо!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...